Разбира се това е само теория, защото само малка част от тази енергия може да се превърне в полезна, защото почти нищо не работи със сто процента коефициент на полезно действие, но все пак това са 12 хиляди киловата на час. Не знам точно колко консумира метрото на София ама мисля че 12 хиляди киловата на час ще му дойдат добре.
Заради това се чудех дали да не се направят малки подобрения в компостера на София така че хем да обезопасява зелените отпадъци на София хем да произвежда енергия с която да работи метрото на София. Горното изчисление е направено при условие че компостера не би трябвало да работи през нощта, а само докато работи метрото, въпреки че може и да е трудно да се спира голяма мощност. През нощта не се консумира много електрическа енергия и мисля че за да се балансира излишъка се премества вода на голяма надморска височина с цел енергията отново да е налична когато има нужда.
При това действие коефициента на полезно действие не е най-добрия и би било неразумно компостера да работи при положение че енергията няма как да се консумира. Все пак е възможно компостера да е проектиран да не спира и в този случай май е по-добре да се мисли да други приложения на произведената енергия.
Според мен производството на биоетанол е добър кандидат за тази работа понеже с термопомпи въздух вода ще се извлече от външния въздух поне три пъти повече енергия спрямо произведената електрическа енергия от компостера и ще има биоетанол за добавка в горивата използвани в цяла София. Така ще се увеличи добавения продукт, но е съвсем друго решение с неговите си проблеми.
Иначе напоследък си мислех дали не е добра идея да се инвестира в нов генератор предвиден за охлаждане с водород, с което да се акумулират големи количества енергия в него. От друга страна един такъв генератор може и да не е много евтин но пък водорода може да се топли и с топлата вода получена при охлаждане на сегашния генератор чрез подходящ топлобменник.
Един топлобменник не консумира енергия и в същото време е евтин пък водорода ще стане топъл и ще може да влезе в реакция с въглеродния двуокис получен в резултат на изгарянето на произведения в компостера биогаз.
Mалък коефициент
Това би дало възможност за получаване на малки количества метан, но ще се наложи да се прави изчисление дали нетния енергиен баланс е положителен, т.е. какви количества енергия трябва да отнема водорода и какви количества енергия са необходими за неговото производство в сравнение с енергията, която се получава при изгарянето на образувалия се метан.
Освен това мисля че ще е необходим втори топлобменник за охлаждане на изгорелите газове. Те са топли, но мисля че реакцията би била затруднена понеже в тях се съдържат големи количества вода и заради това мисля че трябва да има се направи охлаждане с цел да се премахне тази вода.
Това дори мисля че ще направи двигателя на генератора да работи в добър режим, защото при рязко охлаждане на газовете ще се получат и ниски налягания, пък коефициента на полезно действие при всеки термодинамичен двигател е толкова добър колкото по-голяма е разликата в налягането.
За да станат нещата максимално добри в тази част може би ще е необходимо и една термопомпа въздух вода, която да поддържа въздух в ниски температури. Не необходимо да са кой знае колко ниски, а по-скоро в важното тя да кондензира съдържащата се вода в него, а когато температурите са ниски в един и същи обем въздух се съдържа повече кислород. С енергията от тази термопомпа може да се топли вътрешността на компостера за да остава повече топла вода за други цели.
След това те отново могат да станат достатъчно топли за добра реакция с водорода с което се прави обратна връзка и получения метан се връща в генератора на електрическа енергия. Надявам се някой да не си направи погрешния извод че това е перпетуум мобиле, което от изгорелите газове произвежда метан, който отново се подава на генератора а той от своя страна отново произвежда топли газове.
Реално всичката енергия идва само от биомасата и енергията за производство на водород и реално смятам че така ще се получи добър коефициент на полезно действие на цялата инсталация. В обратния случай големи количества енергия отиват само да се топли околния въздух.
Основния проблем е производството на водород което не е кой знае какъв голям проблем, а по-скоро трябва да се прави избор на някой относително евтин метод. Иначе гледах че има малки биореактори които произвеждат водород само с енергия от слънцето с помощта на водорасли. Предполагам че един такъв малък биореактор генерира и малки количества водород, но всичко зависи от това каква площ се използва.
Така или иначе винаги е добре да се започне с малки стъпки, пък ако не става с водорасли винаги може да се използва малък стирлинг генератор в комплект с амонячен хладилник за да се захранва малък хидролизатор.
Амонячния хладилник работи само с топлинна енергия използвайки прост принцип за охлаждане на едната му част, което би подобрило коефициента на полезно действие на стирлинг генератора. Такива хладилници масово се използваха за домашна употреба в края на 20-ти век. В интерес на истината явно още има от тези хладилници или поне доскоро е имало защото видях в София до кофите за смет един такъв хладилник.
Да се чуди човек как още работи, но по принцип не е невъзможно защото в него няма движещи се части за да има нужда от ремонт. Тези хладилници страдат от други проблеми и не са много безопасни, но в промишлени условия под технически надзор е малко вероятно да се появят неразрешими проблеми.
Една такава система би имала малък коефициент на полезно действие от сорта на между 5 и 10 процента, т.е. толкова енергия реално ще се отнеме от топлата вода, но би дала възможност да се подобри коефициента на полезно действие на целия компостер. Това че коефициента е малък не означава че в случая се губи енергия, защото тя си остава в топлата вода и могат да се намерят други приложения.